Защо няма открития от индийската мисия около Марс? Дебатът продължава.
. През 2014 година индийската галактическа стратегия сътвори история, след като автоматичната междупланетна станция “Марсианска орбитална задача ” пристигна около Червената планета и по този начин Индия се трансформира в първата азиатска страна, постигнала това. Днес, шест години по-късно, роботизираният уред продължава да работи.
Но след толкоз време вниманието се насочва към един различен факт – и той е, че задачата съвсем не е съдействала за обогатяване на познанието ни за Марс. Към ден сегашен от нея са оповестени единствено 27 научни публикации – и множеството от тях касаят инженерни описания на инструментите, а не действителни данни от планетата. За съпоставяне американската задача “Мейвън ”, която също дойде в околомарсианска орбита през 2014-та, е направила голям брой открития (най-вече свързани с това по какъв начин Марс губи атмосферата си), а общият брой научни публикации възлиза на повече от 500.
Този факт не остана неусетен от локалните галактически запалянковци и в края на септември анализаторът Джатан Мехта написа подробна публикация по въпроса. Тъй като индийците се гордеят с достиженията си и не обичат да демонстрират галактическата си стратегия в отрицателна светлина, на 1-ви октомври се появи контра-статия от С.М. Ахмед и Аниндия Саркар, в която, въпреки и създателите да не отхвърлят, че “Марсианска орбитална задача ” е постна откъм научни достижения, изричат тезата, че казусът не е обвързван толкоз с практиките на индийската галактическа организация ISRO, колкото с други фактори. Самият Ахмед е работил по първата лунна задача на Индия “Чандраян 1 ”.
В публикацията си Саркар и Ахмед акцентират някои от аргументите “Марсианска орбитална задача ” да не генерира толкоз открития, колкото хората чакат. Eто кои са те:
1. Максимално допустимият потребен товар за научни принадлежности на борда е бил едвам 15 кг, заради това, че задачата е трябвало да лети с лекотоварната ракета “PSLV ”. Индия се е сдобила с по-мощни ракети като “GSLV-Mk2 ” и “GSLV-Mk3 ” едвам на по-късен стадий.
2. Всички принадлежности на борда на “Марсианска орбитална задача ” работят. Проблемът е в това, че сензорът за метан е сензитивен както към метана, по този начин и към въглеродния диоксид. Що се касае до спектрометъра MENCA, той може да организира проучвания единствено до момента в който се намира в горните пластове на атмосферата на Марс. Орбитата на индийската междупланетна станция обаче е прекомерно висока. Евентуални измервания от MENCA могат да се чакат в края на задачата, когато горивото на борда свърши и галактическият уред стартира повече да се приближава към планетата.
3. Големите триумфи на галактическата стратегия на Съединени американски щати се дължат на обстоятелството, че американската просвета се твори в университетите. Де факто те изготвят научните принадлежности, а доцентите и професорите вършат открития. Същото се отнася към този момент и за съвременен Китай. Но положението на индийските лаборатории и университети е трагично, като множеството от тях не разполагат с нужните средства за съществени изследвания. В Индия учените са към 200 на 1 милион – доста по-малко от тези в Съединени американски щати, Китай и даже в Италия. Поради това сравнението сред количеството на американските и индийските открития би било нечество.
Мехта не се съгласява с тези точки и той написа опровергаване по тематиката.
Анализаторът оспорва изказванието, че Индия не е разполагала с по-мощна ракета за потребностите на марсианската си стратегия. Ракетата “GSLV Mk2 ” организира първия си действен полет единствено два месеца след старта на “Марсианска орбитална задача ”, след което лети още веднъж през 2015 и 2016 година. Ако галактическата организация е била решила да отсрочи полета на марсианската експедиция за идващия стартов прозорец, нямало да е проблем да се употребява “GSLV Mk2 ”. Индия също по този начин има опит да изстрелва амбициозни задачи с чисто нови ракети – да вземем за пример “Чандраян 2 ” излетява през 2019 година по време на първата оперативна задача на “GSLV Mk3 ”, тъй че оправданието не е изключително безапелационно.
По втората наточвам, Мехта акцентира, че в случай че метановият сензор не може да разграничава метана от другите газове, което от своя страна принуждава индийската галактическа организация да употребява прибора за картографиране на албедото, то следователно имаме неуспех във връзка с първичната цел. Последната научна публикация, обвързвана с инструмента, е оповестена през 2018 година, а от този момент са минали две години, че и повече. Къде са откритията от новите данни? Що се касае до MENCA, неуместното опрощение изумява анализатора – в случай че този уред може да прави измервания единствено от ниска орбита, до момента в който тази на “Марсианска орбитална задача ” е висока, за какво не е определен подобаващ инструмент за тази орбита? Или за какво орбитата не е съобразена с потребностите на MENCA?
Тук създателят още веднъж съпоставя практиките в Съединени американски щати с тези в Индия. Какви цели ще преследват американските задачи, това го вземат решение специфични комитети, планиращи науката за десетилетие напред. В Индия до неотдавна работил комитет на име ADCOS, за който няма съвсем никаква инфромация на уеб страницата на галактическата организация. Мехта също по този начин научил, че ADCOS след това е бил разформирован и на негово място бил назначен различен комитет на име APEX. Отново няма никаква информация на уеб страницата на организацията с изключение на незадълбочено споменаване за съществуването на комитета, а какво остава за десетилетни планове…
Относно тъжното положение на индийските институти, анализаторът твърди, че това по никакъв метод не оправдава индийската галактическа организация. Тя е могла да потърси съдействие с задгранични галактически организации или университети – по същия метод, по който е била организирана дебютната индийска задача до Луната “Чандраян 1 ” през 2008 година и която е имала голям брой задгранични принадлежности (вкл. български – “РАДОМ-7 ”).
А на страниците на КОСМОС БГ ще продължа да проследявам по какъв начин се развива дебатът.
